Игри

Информация за страница Костандово

      Много български градове са разположени на територията на планината Родопи и един от тях е Костандово. Той принадлежи към община Ракитово, друг малък български град. Ракитовската община се откроява с три на брой най-гъсто населени места, а иначе това населено място се намира още и в пределите на Чепинската котловина. След Ракитово и Дорково, този град е трети по гъстота на населението в областта. За историята на костандовския край може да се съди най-вече по намерените в близост останки от три църкви. Те датират от епохата на късната античност и всяка една от тях е намерена в различна област. Първата от тях е намерена в Гробище, действала и през Средновековието. Вторият храм е открит в местността Черковище, а третият също като първия действала и през Средните векове. Тя пък е локализирана в местността Рангела и се предполага, че е строена през годините на четвъртото и шестото столетие.

      Сред най-старите селища от Чепинската котловина е именно Костандово, като е отбелязано за пръв път в ранен документ от началото на 16-ти век. Точната година е 1515-та, а там е запазено и сведение за летописа на един от действащите свещеници – поп Методи Драгинов. По-точно е да отнесем попския летопис към 1666 г, така че реално има съществена разлика между двата ръкописа, споменали името на днешния град. Номер 615, друг официален документ от държавата, официално удостоверява селището да се преобразува на град, а това се случва сравнително късно. Едва на 5-ти септември 2003-та местните жители са вече не селяни, а граждани, а по всяка вероятност датата не е избрана случайно, защото на следния ден – 6-ти септември, се чества годишнина от съединението на Княжество България с Източна Румелия. В споменатата вече 1515-та година, когато за пръв път чуваме името на селището, на негова територия съществуват едва 87 домакинства. Интересно е да се отбележи, че пак от тази епоха има и една живяла там вдовица. През 1850-та година, когато избухва Видинското въстание и страната като цяло се намира в епохата на Възраждането, според изследователя Стефан Захариев има 80 къщи от българо – мохамедански тип, а броят на жителите е 270.

       Ако днес в Костандово живеят предимно мюсюлмани и православни християни, то през 1515-та там живее само един човек, изповядващ ислямската религия. Колкото и малък по размери да е градът обаче, той е в състояние да осигурява висок процент препитание на местното население. В района са локализирани немалко на брой производствени фирми, в които именно работят мъжете и жените от града. Преработката на дървесина и хмел се счита като основен поминък за хората, а хмеловият гранулат е на особена почит. Това се дължи на факта, че в града за момента се намира единствената действаща фабрика за производство на този продукт за целия Балкански п-ов. Общо 23 фирми работят в сферата на дърводелството и последвалата обработка на дървен материал, а цеховете са най-разнообразни по вид. Като се почне от такъв за тухли, може да се мине и през такива за парфюми, килими, шивашки услуги и бояджийски.

eXTReMe Tracker